Artículos

Обжалване на данъка върху увеличението на стойността на градските терени

Данък върху увеличението на стойността на градските терени (IIVTNU) е общински данък, администриран от местната администрация и кметствата, който се определя върху увеличението на стойността на градските терени за времето, през което те са били собственост на лицето, което ги прехвърля.

През октомври 2021 г., за да се справи с нарастващите спорове и правната несигурност по отношение на прилагането на този данък, Конституционният съд го отмени частично, като призна, че методът на изчисляването му противоречи на принципа на икономическия капацитет.

През ноември, изправен пред правния вакуум, който възпрепятстваше събирането на данъка, законодателят побърза да одобри нов метод за определяне на дължимия размер на този данък.

С новата формула данъкоплатците могат да избират между два метода на изчисление, в зависимост от това кой е по-изгоден за тях: единият е „обективен“, а другият се основава на декларираната или „реална“ стойност на терена.

Първият взема предвид кадастралната стойност на земята, коефициент, който оценява увеличението на стойността на земята от момента на придобиването ѝ до момента на прехвърлянето ѝ, и данъчна ставка, определена от всеки местен съвет. Вторият, от друга страна, взема предвид разликата между стойността на придобиване на имота и неговата стойност при прехвърлянето му. След това се изчислява процентът от реализираната положителна разлика, който съответства на земята, и се умножава по съответната данъчна ставка, определена от местния съвет.

metodo-de-calculo-para-determinar-la-cuantia

Най-важната последица от тази реформа е, че лицата, които продават своите терени на загуба или без печалба, вече няма да плащат данък върху увеличението на стойността на градските терени.

Последиците обаче не са толкова ясни, колкото бихме могли да очакваме, поради две причини:

На първо място, защото се установи, че местните администрации са прилагали разпоредбите за определяне на данъка, обявени за противоконституционни включително след датата на обявяване на противоконституционността на законовите текстове през октомври (Решение от 26 октомври 2021 г. на Конституционния съд).

На второ място, новият регламент (Кралски указ-закон 26/2021 от 8 ноември, с който се адаптира преработеният текст на Закона за местните приходи) може отново да бъде обявен за противоконституционен, тъй като две парламентарни групи са подали жалба за противоконституционност до Конституционния съд, който я е приел за разглеждане.

Поради това Конституционният съд все още ще трябва да прецени дали Кралският указ-закон е валиден нормативен акт, с който се внасят промени в IIVTNU, засягащи задължението за плащане на данъка и как тези промени засягат принципа на заканоустановеност на данъчните задължения – член 133, алинея 1 от Конституцията. Освен това, е необходимо да се прецени дали въпреки измененията продължават да се нарушава принципът на икономическия капацитет, тъй като, независимо че новите разпоредби позволяват данъчната основа да се изчислява по така наречения „реален“метод, на практика не се допуска приспадане на никакви разходи или инвестиции, направени върху терена. В резултат на това данъчната основа може да не отразява действително постигнатия икономически капацитет и дори да е налице конфискационен ефект при определянето на данъка.

Ето защо, с оглед на тази ситуация, препоръчваме да се преразгледат неотдавна определените данъчни основи на данъка върху увеличението на стойността на градските терени и в случай че е необходимо да се предявят искове за неправилно прилагане на разпоредбите, обявени за противоконституционни, като също така, с оглед на евентуално обявяване за противоконституционен на Кралски указ-закон 26/2021, препоръчваме да се обжалват всички връчени актове и/или съобщения, с които са определени данъчни задължения за IIVTNU в изпълнение на новите разпоредби, с цел да се попречи на влизането им в сила.

Share
Need help?